Sweeney Todd 2007

On cinemas out since yesterday. Do not miss to make your xmas unforgettable with the latest Tim Burton's art piece....


Wishing you scary holidays!

Cheer Up

Lucky or not, I'm moving on to another business and today for the first night in the last weeks I'm at home alone. N. went to a birthday, P.'s at work and A. is abroad and yesterday he called and said "Hanover is fine, but tomorrow at 10 I'm back and maybe we can still go to this party."

I was something like yeek, I'm sick of corporate events. I need my old objetos de personalidad. The feeling is complex and so wonderful that I simply want to put some of it in a jar and keep it till the next time when I need a breath. I'm exhausted but I do not want to fall asleep because I know that when I wake up this home-alone feeling will be gone.

To celebrate my local very personal and completely unplanned victory over uncertainty I opened a Pear Cider. After refined red wine it tastes awful but I still like it.

Being Five

I don't remember how I found Being Five but surely is became one of my most-loving places. George Sfarnas is the author and the guy responsible for my recent addiction. There I find wonderful comics, like the one below.
It all started from his 5-y.o. son who inspired George to create the comics. If you want to peep into his world check is piece published on On-My-Desk - website where artist share their private work-space and personal insights with curious people like you and me.

Being Five is probably the work that made Sfarnas Internet-ionally famous, but yes, he exsisted long before the comics strip.

He was featured on Toon Talents and shared this (copy/paste because the site is down):

"Hello, my name is George Sfarnas. I am a cartoonist and animator from Northern Virginia, U.S.A. I began doodling at a young age and drew my first collection of comic strips when I was 12. My grades suffered that year but the comic strip was a success among classmates, so I was happy.

"I went on to study film making at The American University, but my true love was cartooning and animation. Inspired by the work of Will Vinton, I began producing clay animation. Through hard work and a couple of bank loans, I opened a small studio and produced some clay animated pieces for clients including: Prudential Realty, Indian River Select Juice, Cruise One, and The Children's Services Council.

"Now that I'm finished bragging, let me give you the other side of the story.... In the field of freelance animation, there is always an 'in between jobs' time. So, I worked the evenings as a movie projectionist. The long hours of solitude in the projection booth, with nothing but a pad and pencil, marked the beginning of Prune Juice. After developing the characters and drawing panels for several years, I have finally launched Prune Juice comics on its own web site. I have received some amazing e-mail from comic enthusiasts around the world telling me how the strip had made them laugh. Alas, a full circle from my classmates when I was 12."

- George.

Life As I Dream It

I need to be a cat, sleep quietly at the sun, doing nothing, not answering email messages and not picking the phone, even if the bell rings twice, I won't leave my sunny Sunday bed.

Bunny like no other


This one comes for ][ (Hello you, I hope you had great time in Frankfurt!) because he is one of those people who love the brand Wachovia.

Via Ed

Meet My New Friend

Say Hello to HP, my new friend. It's on its way to rock the party, the projects and whatever else is left to be shaken. What will happen now to the fabulous cute and lovely ultra-light Fujitsu-Siemens? I'm selling it, looking for better home for it. It will be missed (especially when I compare its 1.8 kg to the 2.8 kg HP!).

Spider Pig (reality format)

It happened on Halloween. I had bunny ears and scut and P. had my domino and the leather lash and V. decided to be dresses like developer but we all know what this means so he had to wear at least a paper mask of a cat. There was also a girl in fancy leopard costume. Mmmmmrrr!


+/- october

I've been missing for some time. I was idle.

Here is how I spent October:
(+) Timbaland
(+) Flower stand
(+) DM exams
(+) P's Studio - building
(+) Traces - working on it
(+) Halloween party - coming

(-) Writing without traveling
(-) Print designers
(-) The rest of the exams
(-) Creepy ppl
(-) Lack of creativity, absent motivation, general idleness, hello, goodbye

I have an interesting flower - kinda tomato bush. I'll post picture later.

Later Update: Here it comes. The story with this tomato bush in a pot is funny. The tomatoes are soooooo tinu and cute. No, I haven't tasted them yet. I hope it will survive at home.

What Cats Do At Night?

* Via I-ky :) Lov ya fo that one!

Opel GT 2007, I'm Comin'!

I’m probably the worst driver in this city. I even don’t drive, I prefer to be .. Driven. In the light of these facts it was really surprising that A. invited me for a test drive of the new Opel GT this weekend.

He sent the picture below and assured me that the car won’t be in this boring black, but in fresh sparkling yellow. He also said that it’s up to me where we’re going to drive it, on the high way or in the city, and even he said that they can arrange a speed track for the test. That really made me nervous. I’m socked.

I bet that even A. won't help and save me from stupidity of driving Faster!.

So, be careful when you cross the streets this weekend and look out for a pink girl in yellow car.

Late Update:
Did I mention that it was awesome?

Cats in War

The story in short:

I receive weekly industry watch newsletter sent by one of the employees of a company I work for. Today after the news that CNN is buying Lonely Planet and Orbitz new relationship with Hertz I scrolled down to the Fun&Weird section where a picture of a cat and a link was featured. That was all. I love cats and this is how I came to the most horrific stories for poor kittens used for military activities (!?!).

Egypt vs. Persia
Persians were scoundrels. They got advantage of the cats and the Egyptians’ respect to them and set them loose on the battlefield. Egyptians refused to hurt the cats and surrendered.

Cats were used as poison gas detectors. That’s disgusting.

Cats were attached to bombs and dropped in the sea. They were supposed to search for land since clearly they hate water and this way take the bomb with them on enemy’s decks. This never passed the test phase because cats were becoming unconscious somewhere between the airplane and the water. They called this approach Creative. Bastards.

Cold War
CIA decided that it’s very smart to invest in creation of robo-kitty. They placed listening device IN the cat and antenna TROUGH it tail. Did I mention that the cat was alive all the time? The worst part is that it took them five years and when finally they released their first robo-bug-cat near the Russian compound in Washington, it was immediately hit by a car while crossing the street. Poor sweetheart.

Read more stories for defenseless sweet animals

The Movie

Minesweeper the movie, absolutely awesome.

Много дълъг пост за Народната Библиотека

Този пост идва на български, защото поне за мен обяснява защо малко се чете в тази държава и защо в близките 50 години няма и да се чете повече. Както и безсмислието на думите модерна, богата и библиотека в едно хвалебствено словосъчетание на Министерство на културата.

Трябва да попрочета малко информация за разпръсната в различни книги от библиография, която получих в петък. С ръка на сърцето си признавам, че не съм ходила на библиотека от времето, когато за последно държах държавен изпит, а това така или иначе не беше в София и се случи преди повече от 3-4 години. Преди това обаче, там, в един град край морето, съм вземала ужасно много книги на всякаква тематика от всевъзможни окръжни, университетски и квартални библиотеки. Или нещо се е променило в тази държава или не знам защо днес това ни се случва.

В петък Народната библиотека ми беше на път, затова смело прекосих градинката с продавачите на лустро за обувки и влязох. Цените са народни - 3 лева за ден, 5 лева за месец, 12 лева до края на годината. Това ми го каза охраната – жена на видима възраст около 55-60. Тя с хай-тек устройство ми сканира личната карта двустранно и ми даде магнитна карта, с която да минавам по-навътре. До тук добре.

Платих 5 лева на една друга жена отвъд преградата. Огледах се, коридорите са огромни, мрачни и ми напомнят за кофти филми като Вчера. Покрай всички стени има шкафчета с каталози. Извадих списъка си и попитах дали е възможно да имат някои от книгите, които ми трябват (не съм се съмнявала, че ги нямат). Жената вежливо ми ги намери сигнатурите и ми поясни, че поръчките ги дават след половин час, а чантата си мога да оставя ей-там преди да вляза да чета.

Трийсет минути е лайтмотивът на престъплението наречено Народна библиотека.

Удар #1 – Библиотеката е за четене
Казах, че не искам да чета там, а да ползвам библиотека. Тя иронично ми отвърна, че това е обществена библиотека и книги не могат да се вземат “седиш тук и си четеш от сутрин до вечер, ето така, след половин час можеш да си получиш книгите в читалнята”.

Отидох, оставих си чантата на гардероб, дадоха ми пластмасово номерче, някакво листче с име Контролен лист и ми казаха да отида първо на рецепцията, за да си пусна заявка и след половин час ще ми ги дадат в Читалня 5.

На рецепцията ми подадоха листчета, които да попълня и ми казаха, че след 30 минути ще са в читалнята. Казах им, че нямам време да стоя там половин час, ще бъде ли възможно да отида по-късно или да си пусна заявка за следващия ден, за да не чакам пак. Не получих отговор, а обяснение, че тези книги ще са в читалнята след половин час, мога да отида там сега, мога и по-късно. Разбра ли? Аз също не.

Удар #2 – WTF?
Отидох да си получа обратно чантата и да си ходя. Казаха, че няма да ми я дадат докато уредника на читалнята ми не сложи печат на Контролния лист, това че не съм вземала книги нямало никакво значение. Върнах се. Сложиха ми печат. Върнах се да им дам листа си. Дадоха ми чантата и ми казаха, че на тях моя контролен лист не им трябвал, можело да го оставя на охраната. Ха. Ха.

Удар #3 – Работно време
Народната библиотека не е съвсем за народа. Не и за съвременния народ, който ходи на работа и работи до малко по-късно от заветното 17.30. Или погледнато от друга страна, за да ползваш Народната Читалня трябва да си:
- студент, на който някой друг му плаща образованието;
- преподавател в университет или научен сътрудник, понеже така и така по цял ден не правиш нищо;
- човек на средна възраст, който някой друг го издържа или живее от рентиерство;
- пенсионер;
- късметлия.

Работното време на Народната библиотека е до 19.00, за да си пуснеш заявка за книжка и до 20.30, за да четеш.
В събота можеш да поръчаш книжка до 15.00 и да я четеш до 18.30
В неделя не можеш да си поръчаш книжка, но можеш да ползваш читалнята до обяд (чудно какво ще четеш след като не можеш да си поръчаш книга?)
Предстои да разберем спазва ли се работното време.

Удар #4 – За какво говорехме
В събота около обед се занасям до библиотеката. Едната ми поръчана книга е в читалнята, другите две обаче са изчезнали. Пускам нова поръчка и около два часа прелиствам онази, която все пак беше там. Отивам да искам и другите две и ми казват, че не съм си пуснала заявка. Настоявам да проверят. Намират ми заявките, но книги няма.

Едната книга е на Реставрация, няма как да я взема (не се и съмнявах, че при вас книга липсва). Само да вметна, че книгата е издание 1990, а не Рибния буквар. Дали скоро реставрацията й ще приключи уредничката не знае. Те я там, за да казва Чшшш за тихо, когато зададеш въпрос.

Другата книга е в съседната Читалня 4. Просто е там, праща ме да си я търся. Отивам, намирам я. Междувременно е вече 3 без 20.

Решавам да си заявя други няколко книги преди да са спрели да работят, събота е. Отивам пак при онази жена, която вчера ми каза сигнатурите на книгите. Днес явно не я кефя, защото отказва да направи проверката и ми посочва няколкото километра шкафове с хартиени каталози – да си ги търся по заглавие там. Супер възмутена съм, питам я как така нямат база данни с книгите си? Праща ме зад рецепцията, за да седна на компютър и да си ги намеря сама. Аз съм файн, стига да не ровя в прашните шкафове.

Рецепцията се обслужва от леко пухкава лелка с розов руж на бузите и тюлена черна блузка. Часът е 3 без 15 и тя ми се сопва, наистина, че си е изключила компютрите, да си търся книгите в хартиените каталози. Да, да. Казвам й, че няма да ги търся там, да ми включи компютър, защото работното й време не е свършило. Праща ме в Читалня 2, където работели до по-късно.

Удар #5 – Каталогът
След толкова обикаляне човек би си помислил, че каталогът на Народната библиотека е самото национално богатство и съдържа тайният ключ към заровените тракийски златни съкровища. Истината боли.

Уредничката на Читалня 2 ме гледа на криво, че съм й развалила спокойното гледане в една точка. Обикаля последователно няколко компютъра, след това сяда на единия и се опитва да напише уеб-адрес. Не й се получава, отказва се и отваря www.google.com. Казва ми, да си намеря сама сайта на библиотеката и от там каталога, защото тя не го знае и го няма записан. Мили другари, каталогът на националната библиотека е Гугъл, заклевам се.

Намирам една от книгите, които ми трябват и тичам към рецепцията, за да си я пусна за заявка за неделя, понеделник или някога изобщо. Часът е 3 без 5, зад тезгяха няма никой.

Удар #6 – Моят пясъчник
Връщам се в Читалня 4, за да прегледам поне тази книга, която беше на лице. Стоя си кротко, чета, водя си записки и с периферното си зрение усещам движение наоколо. Окей. Аз съм тиха, не ми казват Чшшшшт. В един момент обаче над мен застават 3 (три) жени над средна възраст и ме гледат заплашително – в едната разпознавам уредничката на читалнята. Може би неволно съм подгънала ъгълче на страница?

Питат ме дали чета Еди-коя-си-книга на еди-кой си. Казвам че да, нея чета. Искат да им я върна. Гледам странно и не мога да схвана. Едната започва да обяснява как работи по тази книга от три дни. Аз й казвам, че аз пък съм си я пуснала на заявка още от вчера. Уредничките са на нейна страна, защото:
- не й казват Чшшшш за това, че говори;
- вземат ми книгата от ръцете.

Буквално ми я издърпаха, дадоха я на вещицата и с това се приключи. Нямаше нищо като “довършете си главата”, “запомнете си страницата”, “след колко време ще свършите”, “искате ли да я запазите за ползване след вещицата” или нещо, каквото и да е.

Удар #7 – По книга на всяка библиотека, по боза за всеки читател
Когато отидох да си взема читателската карта от уредничката на залата ми я попитах как в възможно да се случва така с книги, които дори не са стари, а са издания от 90-та или 2000-година. Тя прискръбно ми обясни, че да, наистина имат само по едно копие от всяка книга, защото нямат възможност за повече.

А аз нямам възможност да си губя повече времето в тази библиотека. Малко по-скъпо, но значително по-приятно ще е да отида до книжарницата, да си ги купя и да си ги чета преди лягане. И ако утре някой запали Народната, няма да се радвам, че изгарят книгите, но абсолютно ще ликувам, че една система се изпепелява, както и няма да упреквна нито един човек, че не ползва услугите. След тези два дни прекарани с Народната библиотека, повече няма да стъпя там. (Или ако го направя, нещата трябва да са много на зор).

Това място заслужава да бъде познато като суши-бара Библиотеката. Аз ще ползвам Гугъл.

How to combine right shirts and shoes?

Okay, that's funny. I had this old feeling of emptiness towards design and colors.

  • Why orange and green can not be friends?
  • Can you wear red jeans and polka dot brown shoes?
  • Can you be a living walking circus of vivid colors?
Of course you can... as long as you enjoy it. But that was offtopic.

We all had read the color management books when we were teenagers and we had plenty of time to read. This is just to remind you to be careful when you play in the office... and the wardrobe.

How To Find The Perfect Colors To Design Beautifully & Communicate Effectively

Cute Bun Wedge

Yesterday I spent more than 5 hours hanging around looking in every single shoe-shop in this city. The mission resulted unsuccessful because P. selected exactly the pair I disliked, while Adam just couldn't find the right size for his feet. And today I see these ultimately cute bunny wedges and I can't stop thinking of them!

Bad, Superbad

I'm bad!
I'm superbad!
I'm oh so bad!
Oh yeah, superbad!

Now shut up and watch Superbad!

EST for Estonia

One of the first things I saw in Estonia were the huge posters saying


really plain and simple logo which immediately captured my attention because it looks absolutely modern and contemporary.

Another surprise was that there is not a single place (or I least I couldn’t find one) not covered by free wifi. You go to the park and under the ban for dogs at the entrance you see the wifi sign, then you go to the most remote bar and you have wifi. At the end you are traveling in the middle of nowhere without any single person / house / animals around you but yes, still you have free wifi network. It was absolutely amazing!

The standards are really catching up very fast. Alex noticed something that I omitted – the fact that there were no old cars on the streets. He said that even in front of the smallest houses they had quite new BMW for example which I really can not confirm because to me cars are just colors. But they had quite a lot of black ones, really.

Least but not last, the Russian seems to be an issue, especially in Tallinn. People are listening to Russian radio stations, understanding Russian quite well but basically refusing to speak it. They think of the Russians as second hand intruders though quite big share of the travel incomes comes from them. Probably feelings are mutual. When we were in the bus to St. Petersburg a teenaged girl and her mother were sitting in front of us and the girl was showing to her mother the image on her telephone – the Estonian flag with a swastika in the middle.

And a few more words – Estonia is absolutely flat. I was desperately searching for a hill but all I could see were wheat fields and more fields.


Tipical scenery



From St.Petersburg with Love

I am in totally in love with Peter. It is stunning beautiful and the people are nice, as long as you speak in Russian. And as long as you speak Russian and do not attract the attention too much on you, you can perfectly pay less for entrance in all museums. Russians drink quite a lot but even drunk they are quite fun.

Here is the resume of 1300+ pictures of gardens, fountains, street life, shopping, museums, churches, squares, drinks, pirogs and windy weather.

Unsorted review of St.Petersburg and a glimpse of Peterhof:


Party-car (You all speak Russian, no need of translation)

The Glavnii Shtab and the Palace's Sq.

The Hermitage (Peter was full of brides, everyday, everywhere, the center was full of bridezillas in white and even in the Hermitage)

Vintage telephone in the Hermitage

Poster in the metro (which partially explains why I wasn't well understood but still my crappy Russian was fine to pretend that I am local)

The Bridges (ultimately cool)

Porn wall in the males toilet

Symbols of the glory past in the metro

No need to explain

Spas na Krovi Church

A nam vse ravno...

Все хиты! Russia, here I come, a nam vse ravno!

Download the song Юрий Никулин - "Песня про зайцев" (in .mp3, 2,79Mb)

В темно синем лесу
Где трепещут осины
Где с дубов колдунов
Облетает листва

На поляне траву
Зайцы в полночь косили
И при этом напевали
Странные слова

А нам все равно
А нам все равно
Пусть боимся мы
Волка и сову

Дело есть у нас
В самый жуткий час
Мы волшебную
Косим трын-траву

А дубы колдуны
Что то шепчут в тумане
У поганых болот
Чъи-то тени в стают

Косят зайцы траву
Трын-траву на поляне
И от страха все быстрее
Песенку поют

А нам все равно
А нам все равно
Пусть боимся мы
Волка и сову

Дело есть у нас
В самый жуткий час
Мы волшебную
Косим трын-траву

А нам все равно
А нам все равно
Пусть боимся мы
Волка и сову

Дело есть у нас
В самый жуткий час
Мы волшебную
Косим трын-траву

А нам все равно
А нам все равно
Твердо верим мы
В древнюю молву

Храбрым станет тот
Кто три раза в год
В самый жуткий час
Косит трын- траву

А нам все равно
А нам все равно
Станем мы храбрей
И отважней льва

Устоим сейчас
В самый жуткий час
Все напасти нам
Будут трын-трава

Kitchen Confidential

My mother loves Kitchen Confidential and becasue of episode 6 my brother did love it too. Here is a small brutal extract.


[!] I'm so excited! The ultimate top-chart Spider-Pig lyrics@#$%^&*!)))

Spider-Pig, Spider-Pig.
Does whatever a Spider-Pig does.
Can he swing
From a web?
No he *can't*,
Cause he's a pig.
Look out!
He is the Spider-Pig!

Later-Today-Update: For all Not-So-Simpson-Fans, here is also the ultimate video cut! ;)

More-Updates: Hans Zimmer's 64 sec. classic version of the Spider-Pig song which stayed on the tops of all Brit charts from more than a month ;)

Count the Cats: The Game

A. Count the Cats [Easy Mode]

B. Count the Cats [Hard Mode]

C. Count the Cats [Mad Mode]

* Via wildmale

Cats from Decatur

* These pictures come to you with the kind and lovely complimets from Luci. These pictures brought the glamour to this blog! Girl, I love you too! ;-)